Милионер барчетата произлизат от Шотландия и са познати като основа от маслена бисквита (shortbread), мек карамел и шоколадов слой. Предполага се, че се наричат „милионер“, защото са много богати като вкусове. Моята версия е много лесна и бърза за приготвяне. Освен това е без глутен и без добавена рафинирана захар.
Днес те питам КАК СЕ ЧУВСТВАШ?
Последните 2 месеца бяха трудни за всеки един от нас по различен начин. Въпреки че не винаги го осъзнаваме веднага и може би си мислим, че не е голяма работа. За някои ежедневието се промени много. За други не чак толкова. Някои пострадаха финансово, други психически. Всеки със собствените си мисли, болежки, възгледи…
Не коментирам конкретно вируса, не коментирам мерките, последствия и всички тези деликатни теми, но пък коментирам това как се чувстваме. Защото всеки един от нас го усети. Може да е било за 1-2 дни. Може да е било за седмица. Или пък през цялото това време тези два месеца.
Понякога такъв тип ситуации освен работните навици, засягат и битовите – един от тях е именно храненето. Храненето при стрес обикновено има две крайности – ядем повече от необходимото, опитвайки се да „решим проблема“ или не изпитваме никакъв глад, защото сме стресирани. И двете ситуации влият негативно на тялото и психиката ни.
Особено при хора, които по един или друг начин имат затруднения с храненето си – било то нередовно, неправилно или са преминали през периоди на борба с храната и „сложни отношения“.
Друга възможна ситуация е именно, че вътрешно се страхуваме какво ще се случи в бъдеще. Както ви разказах тук, когато тялото е било подложено на страх, после започва да се запасява с храна (и трупаме килограми в коремната област заради органите). Нещо подобно се случва и при стресови ситуации и това, което наблюдавахме в началото на извънредното положение – ПРЕзапасяването с храна. Страхът от непознатото и от бъдещето е голям. Бъдеще, в което не знаеш дали ще има храна, какво ще се случи и как ще се развие животът – точно заради това се презапасяваме и често започваме да ядем повече. Защото някъде дълбоко има един страх, че храна може да няма скоро.
Трудният достъп до храна (ние все пак изкарахме късмет и можеше да излизаме от вкъщи и без специално разрешително) води до това да намалим пресните храни и да купуваме и консумираме главно консервирани и пакетирани, което знаете, че в дългосрочен план може да се отрази зле на тялото….следователно и на психиката.
Храната често е механизъм. Механизъм за справяне със ситуацията, със себе си, с нещата, с живота просто.
А, ти КАК СИ?
– 6 – 10 МАЙ | ШОКОЛАД –
Ето ги и шоколадовите Милионер барчета:
