Мароко

В Маракеш прекарахме 7 дни, между 16-23 февруари 2019г. Информацията е разделена на части спрямо нещата, за които разказвам. Надявам се да бъде полезно 🙂 

ХРАНА

Определено заминах с големи очаквания за Маракеш относно кулинарния свят. Бях готова за хиляди ястия, комбинации, подправки! и какво ли още не. В крайна сметка останах леко разочарована или поне с непокрити очаквания. Интересното за заведенията, поне тези в центъра, е, че са на няколко етажа, доста тесни и почти винаги с тераса на покрива, която разкрива гледка на целия град от високо. Ние много пъти се чудихме какво ли е да си сервитьор и да изкачваш по три етажа с чинии постоянно 🙂

ЗАКУСКА

Точно срещу входът на сградата, където бяхме отседнали, имаше нещо като кафене. Още първата сутрин фиксирахме от терасата жена, която месеше тесто и правеше закуска. Кафенето беше абсолютно пълно всяка сутрин. В нашите очи я наричахме „бабата с мекиците“. В последствие минахме на „баниците“, а после разбрахме, че ги наричат палачинки. И по-точно мсемем (правят се с брашно и грис). Първият ден ги поръчахме посочвайки с пръсти и уж със сирене (фромаж – думата, която разбрахме на френски). Донесоха ни я с нещо като крема сирене. Дори по-късно, когато се опитахме да си купим фета сирене от супермаркета, разбрахме, че то пак е като опакованите сиренца (ако си ги спомняте). Правеха с почти всичко като сладко, нутела, мед, „сирене“, „шунка“ и т.н. Шунката е в кавички също, защото както каза един от членовете на компанията ни „това е мароканската кренвиршка“ – шунката беше ситно настъргана и доста странна на цвят. Мисля, че най-доброто попадение на палачинките беше с мед и тахан (вероятно бадемов). Невероятно вкусно. Тестото е дебело и я завиваха като катма, но на мен ми напомняше и на гюзлеме. Изобщо тази „баба“ ни стана много любима! Това удоволствие ни струваше около 0,30 цента.

• 

• 

• 

В същото кафене имаха и традиционните яйца с месо. Месото се нарича khlii или khlea и е телешко или агнешко, което е подправено и изсушено на слънце за няколко дни (естествена дехидратация). После се готви в комбинация от олио, вода и животинска мазнина.

НАПИТКИ

Мароканците пият ментов чай почти напостоянно. Много е важно да кажете, че искате да е неподсладен обаче, тъй като иначе е почти като захарен сироп! Слагат безкрайно много захар. Самият чай се приготвя от прясна и сушена мента и когато престои е наистина силен.

Другото най-типично нещо са фрешовете. Навсякъде ще прочетете, че мароканските портокали са безкрайно сладки и фрешът е наистина чудесен. Няма нищо общо с този, който ние познаваме. Освен портокал, опитахме и фреш от нар, който също се продава по сергии на на пътя. Прекрасен е. Като елексир. В почти всяко заведение има и различни смутита/сокове, включително и от авокадо.

• 

• 

• 

• 

• 

ОСНОВНИ ЯСТИЯ

Оказа се, че почти всичко, което може да се намери в мароканските заведения беше така прословутия тажин(tajine) и кус-кус. Тажинът е ястие, печено в глинен съд. Навсякъде има с пиле (често лимоново), с телешко, зеленчуков, с кюфтета, като може да се намери и с риба и морски дарове. Лимоновото пиле се приготвя с мариновани лимони, който престояват мариновани около месец. Кус-кусът също варира и често е със зеленчуци и месо. Като за кус-кус си представете дребният марокански такъв, а не големите български топчета, които сме свикнали на виждаме.  В ястията се използват безкрайно много подправки като куркума, кимион, канела, шафран и т.н. Много често има и плодове – почти винаги сливи, а често и кайсии. В някой има и яйца.  Най-стандартната комбинация е телешко със сливи и  бадеми/фъстъци. Цените варират между 7-10 евро в централните части.

• 

• 

• 

• 

• 

Типичната супа harira съдържа много зеленчуци, нахут, леща, доматен сос, подравки като харира, кориандър, кимион и т.н. Сервира се с нещо сладко, обикновено десерта chebakia. На вкус беше приятна, гъста и отново с аромат на всички типични подправки.

• 

• 

Салататите им не са нищо особено, като често са поляти с много сос. Няколко пъти си поръчахме типични марокански салати и ни сервираха нещо като разядки – хумус, леща, тиква, патладжанена и други.

• 

• 

• 

• 

ДЕСЕРТИ

Разхождайки се из Медината ще видите много щандове/колички с десерти. Но около всички тях жужат огромно количество оси, мухи и всякакви насекоми. Кацат свободно по десертите, тъй като всички са много сиропирани. Нас ни достраша да си купим от там. Опитахме в едно от заведенията „марокански сладки“ – което представляваха няколко вида бисквитки. В повечето заведения предлагат портокал, поръсен с канела, което е може би най-безопасният десерт.

• 

• 

Chebakia са сладки от сусам, брашно, захар, шафран, канела и други съставки, които са сиропирани с мед. Едно от най-вкусните беше Kaab el Ghazal, което буквално означава рогата на газелата (заради формата). Приготвят се от тесто с плънка от бадеми, захар, портокалова вода, масло и канела. Друг вид сладки са бадемови briouats, който се пържат и са отново с бадемов пълнеж. Ghoriba са бадемови бисквити. Fekkas е мароканската версия на бишкоти – много тънки и хрупкави. Имат и  стандартни маслени сладки.

Най-добрият ни досег с десертите беше огромната кутия бонбони, които домакините ни подариха. Там наистина имаше страхотни попадения. Като цяло не бях впечатлена от десертите им, докато не опитах част от тези бисквити, тъй като повечето са с бадеми, а за мен това е вкусът на марципана, който обичам от малка.

ПЛОДОВЕ

На пазара успяхме да опитаме само един по-екзотичен плод и това беше кактусовата смокиня. Опитвала съм и преди, но този път беше кърваво червена (и доста цапаща), продаваха ги за 0,10 цента. Пълна е със семки и много сладка. По пазарите беше отрупано с плодове и зеленчуци и всичко наоколо е много, много цветно.

• 

• 

ХЛЯБ

Хлябът в Мароко присъства навсякъде като комплимент в заведенията. Също така го продават в колички из града (отново в добро количество мухи около него). Типичният хляб се нарича mahrash и се приготвя с брашно, грис и ечемик. В ресторантите много често дават и различни видове разядки.

АЛКОХОЛ

Алкохол в заведенията няма да намерите. В някои, където продават е доста скъп и винаги има охрана. Единственото място, където ние открихме беше Карфур, в мола до апартамента ни. Там продаваха всякакъв алкохол и работеха до 20ч. Четохме, че има други специални магазини, където продават също.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Първоначално смятахме да си вземем риад* в медината, но в последствие открихме апартамент в Booking и го запазихме, трябваха ни три стаи и това ни устройваше напълно. Намираше се в квартала Gueliz. В последствие, след като видяхме каква лудница е в медината, колко е тясно всичко и т.н., решихме, че сме взели супер решение да не сме там. Кварталът се оказа чудесен и един от модерните, на съседната улица имаше доста голям мол с Карфур, където пазарувахме, а навсякъде около нас беше пълно с кафенета, заведения, дюнерджийници и т.н. Отнемаше ни точно 30 минути пеша, за да стигнем до централния площад. Останахме доста доволни от госпоприемството и че в апартаментът в съседство имаше човек, който ни „наглеждаше“ и дори ни подари кутията типични марокански сладки последния ден. Имахме си голяма тераса на покрива, което също много ни хареса. Сервитьорът в кафенето отдолу ни познаваше и всяка сутрин, когато седнехме, автоматично правеше 5 кафета. Изобщо отношението на хората се оказа чудесно, въпреки че се оправяхме с ръце и крака, защото имахме доста затруднения с езика. Никой от нас не говореше френски (там всички говорят и арабски, и френски), но все пак се разбирахме. Нито веднъж нямахме негативно преживяване, даже се чувствахме ухажвани постоянно.

*Риад е традиционна мароканска къща, която има вътрешен двор.

ТРАНСПОРТ

Пътувахме с RyanAir от Италия и билетите ни излязоха доста изгодно. Домакините ни бяха така любезни да ни осигурят трансфер от летището, което ни спаси всички притеснения, тъй като кацнахме в 22 часа. През целия си престои не използвахме никакъв транспорт освен веднъж. В един от дните валя цял ден и се наложи да вземем такси, за да се приберем. Такситата са доста шантави – няма цени и трябва да се пазариш. Те започват от висока цена, но в момента, в който започнеш да изглеждаш незаинтересован, веднага я свалят. Чухме няколко пъти, че стандартната цена до летището е 5 евро, но в дъждовния ден за нашите 30 минути път пеша, се спазарихме за 8 евро, което ни устройваше, тъй като той започна с цена 20 евро.

Видяхме доста автобусни спирки и автобуси, но не се възползвахме от тях, така че нямам съвет относно купуването на билети и цените.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Маракеш  е известен с керемидения си цвят и топлото чувство, което придава, когато се разхождаш из него.

• Медина – стария град, въпреки че на арабски медина означава просто „град“. Медината на Маракеш е най-голямата в Мароко. На нея не простира площадът Джемаа-ал-фна, който е обявян за паметник на ЮНЕСКО. Той е първото нещо, с което се сблъскахме, когато стигнахме центъра. Площадът е огромен и наистина пълен с всякакви неща. През деня има сергии с фрешове, подправки и буквално всичко, а вечер се превръща в истинска лудница. Никога не бях изпитвала такова чувство както когато бях на площада вечерта. Има много бараки, които приготвят храна, включително неща като супа от охлюви. Напълно нормално е да видите дресьори на маймуни и кобри по земята, скрити под похлупак. Наоколо се разхождат хора със змии, които предлагат да ви ги сложат на врата за снимка. Аз лично забелязах, че мига, в който ги погледнеш в очите, те вече са тръгнали към теб. Аз никак, ама никак не харесвам змии, съответно избягвах изобщо да гледам хората. Вечер е нормално да има групички от хора, които гледат някакво „представление“ или „изпълнение“ – някой танцува, пее, свири, играе театър, прави фокуси и т.н. Целият площад е заобграден от заведения, а всяка уличка води до объркания лабиринт от магазини – сук. Сук се нарича точно този тип пазари.  Повечето са покрити и може да откриете буквално всичко – всякакви сувенири, типични марокански неща, килими, та дори и животни. Попаднахме без да искаме на място, където в задната част се виждаха кокошки, а отпред продаваха месо и го обезкостяваха. На много места видяхме и големи бутове, които покриват с плат заради жегата.  По тези толкова малки улички също преминават много мотори, забързани хора и наистина е пълна лудница.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• Джамия Кутубия („книжна“) е най-голямата в града (77 метра) и непосредствено до площада. Джамията е отворена само за мюсюлмани и не може да се посети от туристи, което за мен беше жалко, тъй като никога не съм влизала в джамия.
• Bahia Palace е единственият дворец, който посетихме. Дворецът е построен от султана, който е живял там с 4те си жени и 24те любовници. Целта е била да е най-хубавият дворец за времето си  и от там идва името Бахия (блясък/великолепие). Дворецът е бил разграбен след смъртта на султана, но страхотните декоративни тавани са все още там. А, в градините има всякакви дървета като банани, портокали, кипариси, жасмин и т.н.  За мен беше безкрайно интересно да разгледам детайлите по всички тези тавани, подове и стени – красивите ярки цветове, мрамор и декорация превръщаха всичко в една красива симбиоза. Макоранското изкуство ми се стори много интересно и различно от всичко европейско, което съм виждала досега.

• 

• 

• 

• 

• Една от най-емблематичните забележителности несъмнено са градините Majorelle, кръстени на създателя си – френския художник Жак Мажорел. През 1980 година собственици стават Ив Сен Лоран и Пиер Берже, които основават фонд за градината. В градината има хиляди видове растителност и е наистина впечатляваща. А основната сграда, която е и музей на берберското изкуство е в невероятен син цвят, кръстен на Мажорел (Majorelle blue). Цветът е толкова магнетичен и красив, че чак ти се иска да стоиш да го гледаш дълго. Мястото е пълно с туристи (чакахме около час, за да влезем). Всички наоколо се снимат, но определено посещението си заслужава. Може да си купите различни видове билети – за градините (7 евро) и за музея на берберите (3 евро). По време на нашето посещение не приемаха евро (за разлика от другите места), а само дирхами и карти.

• 

• 

• 

• В града има много паркове, един от които е Cyber Park, който беше по пътя ни и често минавахме оттам. Много, много ни хареса – прекрасно поддържан, пълен с дървета, цветя и всико необходимо, за да се откъснеш от лудницата из града. Имахме и огромното желание да посетим огромната Ботаническа градина, но така и не се ориентирахме как точно да влезем.
• В Маракеш отпразнувах 24тия си рожден ден и решихме да го отбележим с нещо традиционно – именно камили! Возенето / язденето на камили ни струваше 20 евро и представляваше 40 минутна обиколка върху камила в колона из пясъците в покрайнините на града. 5-те ни камили бяха вързани една за друга, дадоха ни типичните марокански дрехи (джелаба) и ни разходиха. Камилите изглеждат много мили животни и това беше първия ми досег с тях. Може би най-вълнуваща част беше именно изправянето на камилата, тъй като е седнала при качването. Само чувството на това да си върху нея е доста мудно – движи се бавно и изглежда сравнително незаинтересована 🙂

• Другото абсолютно вълнуващо и неочаквано нещо беше еднодневната ни екскурзия до долината Ouzoud. Пътят до там беше около 2 часа от Маракеш, като спирахме доста пъти, за да снимаме. Пристигнахме в долината и ни казаха, че разходката ни ще е около час и половина. Първото нещо, което ни изненада беше, че покрай реката беше пълно със заведения. Но не просто заведения, а такива, чиито маси и столове са буквално в реката – шарени, пластмасови, различни. Ние бяхме предварително подготвени, че ще гледаме водопади. Оказа се обаче доста интересно. След като 10-тина минути вървяхме по асфалтов път, после преминахме на стълби и изкачване по неравна повърхност покрай нещо като пазар. Наклонът ескалираше доста бързо и неусетно се превърна в скално катерене. Около половин час драпахме по скалите, на места с помощта на ръце. Интересно е, че беше пълно с хора, дори едвам се разминавахме. Вървяхме по камъни и скали и до нас неусетно се появяваха водопади. Достигнахме най-големия водопад, а после бавно започнахме да слизаме. Гледката отгоре наистина беше впечатляваща. Намирахме се в планината Атлас. И независимо, че бях шокирана на какво място се намирахме, колко се катерихме, колко много хора имаше и как водачът ни припкаше, си заслужаваше напълно и бих препоръчала мястото. Мароканската природа се оказа красива, различна и приветлива.По пътя натам посетихме и място, където ни показаха как се приготвя арганово масло. Оказа се, че има два вида – козметично и за готвене. Разлика е, че при първото аргановите зърна са сурови, а при олиото за готвене и ядене са предварително изпечени. Дори правят нещо като тахан от арган и бадеми. За козметични цели има всякакви видове арган, смесен с различни други олиа, тъй като той има специфичен аромат. Арганът е може би нещото, с което се гордеят най-много, заедно с подправките, които се продават навсякъде.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

ОЩЕ

• В самолета раздават бланки, на които трябва да напишете личните си данни и информация за пътуването ви. Тези бланки се предават заедно с паспорта на проверката, където ви удрят печат с дата
• Носехме си евро в брой и още на първия ден обменихме дирхами (1:10) в Change бюро. На почти всички места обаче приемат плащане в евро (като курсът е в тяхна полза, разбира се). Понякога дори плащахме комбинирано в двете валути
• Маракеш на берберски означава „Земята на Бог“
• Ако говорите френски ще ви е от голяма полза
• Купихме си SIM карти с интернет от летището. Нашите бяха на Orange – 5 евро за 5GB. Устройваше ни перфектно и моят свърши точно когато бяхме на летището преди да си тръгне, но пък го използвах доста, така че 5 GB са достатъчни за една седмица престой там
• Няколко пъти на ден из целия град се чува гласът на ходжата и е време за молитви. Нито веднъж през престоя ни обаче не видях някой да се моли, да лежи на земята или да е наистина посветен на молитвата – предполагам го извършват в джамията или в къщите си
• На много места може да видите подвижни колонки бензиностанции на колелца
• За да напуснете Мароко трябва да разпечатате билета си задължително. Ние получихме имейл от RyanAir, че мобилните билети не важат. Наложи се да отидем до място за разпечатване (пълно е с такива из града), което беше доста комично, защото приличат на интернет клуб от преди минимум 20 години. Когато отидете на летището трябва все пак да минете през check-in гишетата, дори да нямате багаж, където да ви ударят печат. Трябва и отново да попълните бележката с данните.