Коя е Анелия?
Много пъти ми се случвало да разглеждам даден блог или уебсайт и да изпитам нуждата да видя кой стои зад него. Чудила съм се какво значение има, ако в крайна сметка се интересувам от съдържанието му.
Отговорът обаче се появи като изневиделица – сайтът всъщност е част от човека. Или човекът е част от сайта. Пишейки всеки ред от това, декорирайки и снимайки всяка храна, която приготвям, влагам част от себе си. Healthylicious е моето любимо бягство и моят любим начин на изразяване. Няма нещо, което да обичам повече от това да правя нови неща, да влагам креативност и желание в тях и да създавам. Готвенето е начин на изрязяване – креативност, ентусиазъм, желание – комбинация от всичко това. А, това да създам нещо визуално красиво, което да пълни всичките ми сетива е върховното чувство на задоволство.
благодаря на Mell&the city за поканата
Здравей!
- Казвам се Анелия и съм на 25 години, от град Варна
- В момента се обучавам за хранителен терапевт (Nutritional Therapy Practitioner) в NTA
- Mагистратура: Графичен Дизайн във Флоренция (Florence Institute of Design International)
- Бакалавър: Медии в Шотландия (Robert Gordon University, Aberdeen)
Зодия риби. Мечтател и човек, който гледа света през розови очила 🙂 Обичам да пътувам и да преоткривам света. Обичам да съм на нови места, да се чувствам непозната. Обичам фотографията и смятам, че е като огледало, което дава възможност на зрителя да се докосне до малка част от душата ти и е начин да покажеш как виждаш света.
Обичам да мечтая. Мечтите са това, което ни поддържа живи и което ни прави това, което сме. Обичам да съм вдъхновена, обичам да се смея, обичам живота. Вярвам, че се случва това, в което вярваме и което пожелаем. Мислите са най-силното оръжие. Обичам да се занимавам с артистични и креативни задачи.
Може да посетите личния ми блог, където всяка седмица опитвам нещо ново и уебсайта ми, който е като портфолио!
И разбира се….обичам да готвя!
В търсене на баланс с храната ∞
Пътят ми с диетите и здравословното хране започна, когато заминах за Шотландия и заживях сама. В началото бяха диетите – действаха да, но не ме караха да се чувствам добре, по-скоро дори ми вляеха негативно. И след периоди на диети, без диети, чувства на лишения, преяждане, купуване на кутии с понички и бисквити, които да изяждам плачейки, най-накрая започнах да откривам баланса и себе си. През 2015, когато бях 2ри курс, ни поставиха задача да снимаме кратък документален филм. Реших, че ще го направя за захарта и ще експериментирам със себе си – няма да консумирам захар 1 месец. Аз, която обожавах сладкото и нямаше и ден, в който да не ям. Най-голямото ми постижение преди това бяха 3 дни, в които не бях яла захар и то когато бях на 90 дневната диета, където на всеки 4ти ден може да ядеш въглехидрати (и когато аз се тъпчех с безброй сладки неща, за да издържа следващите 3 дни).
Е, експериментът започна. Бях почти убедена, че няма да издържа, че не 5тия ден вече ще плача и ще се тръшкам и реших, че ако това се случи просто ще спра. НО! За моя голяма изненада, когато не правиш нещо на сила, а за собствено удоволствие и от интерес, нещата се получават. Не бях на диета – все още хапвах всичко, но не купувах и не консумирах нищо с добавена захар. И така открих вълшебния свят на храната и сладкото без захар. Открих невероятните палачинки, с които закусвах всеки ден повече от 2 години. Разбира се, след периода на филма си хапвах от време на време, не пропуснах рождените дни и празниците през зимата, но вече го нямаше това желание да се натъпча или да изям целия свят. Чувствах се различно и гледах по съвсем различен начин на храната. Бях решила, че ако ми се дояде, ще ям….но така и не ми се дояждаше.
С времето открих хиляди нови рецепти и започнах да експериментирам. Минах през доста крайности – да консумирам само плодова захар, да бягам от всичко друго и да ме е „страх“ от неща като кокосова или тръстикова захар, но след твърде много ограничения, лишения и изпадане в лоши отношения с храненето, постигнах някакъв си мой баланс. Дори посветих дипломната си работа на проект, свързан с хранителните разтройства и медиите.
Към днешна дата – използвам различни подсладители за десертите си – от плодове, фурми, мед, кленов сироп до всякакви видове захар като кокосова, мусковадо, тръстикова и т.н.
Преминах през много периоди и то доста тежки – през ограничаване на храната (анорексия), до желание да преяждам и да се тъпча (хиперфагия/булимия), до обсебване от здравословното хранене (орторексия). За всичко това няма да разказвам сега, а някой ден, когато у дойде времето 😉 …. ако и ти преминаваш през нещо такова, не се колебай да ми пишеш!
Вече е важно да се наслаждавам на храната, процеса, вкуса и да творя и създавам, отколкото да се притеснявам и да броя калории. За мен е важно качеството и държа повече на източниците на самите съставки. Опитвам се да слушам тялото си и да си приготвям каквото ми се хапва, но в мой здравословен вариант. Като най-хубавото нещо на термина „здравословно“ е, че той се променя с времето и с вкуса. Често споделям повече по тази тема в Instagram.
Най-хубавото на рецептите в този блог е, че търпят страшно много промени и добавяне на различни съставки. Защото импровизацията е най-хубавото нещо! 🙂
* През 2015 си поставих като цел да опитвам всяка седмица различна храна. Може да прочетеш личния ми блог, където споделям каква нова храна съм опитала и какви преживявания съм имала.
Документалният филм за захарта:
Healthylicious
Healthylicious е място за споделяне на рецепти, за преоткриване на различни вкусове, продукти и за това да си припомним как да се свържем отново с природата.
4 коментара
Здрасти! Мисля,че минавам през същото, през което и ти….първо анорексия, сега булимия и усещам бавната орторексия, която ме изпълва. Не знам какво да правя. Не знам как да съм спокойна и да си поддържам килограмите. Аз и сега не съм удволетворена от себе си…просто се чувствам като в бездънна яма… Мисли за храна, емоции, тъга, самота…. неизбежно е. А когато те гледам, толкова ме вдъхновяваш и все пак си слаба. Не знам дали това е възможно при мен…не знам как да намеря баланса…
Хей! Ще се радвам да ми пишеш в Instagram на лично съобщение :)) Иначе напълно те разбирам, супер обсебващо и лесно е да влезеш в този кръговрат. Искаш всяко нещо да е още по-перфектно, още по-здравословно. Искаш да ядеш минимално, само да компенсираш с всичко и т.н. Търсиш да запълниш празнотата в себе си чрез храната и нейния контрол, а всъщност има съвсем различна причина, някъде в теб, която те е страх да погледнеш и промениш… балансът не е константа, но е нещо, към което ежедневно можем да се стремим :))
Според мен важна част от здравословния начин на живот е спорта. Не трябва да гладуваме, когато искаме да отслабнем, а да сме просто в калориен дефицит – поетите калории да са по-малко от изразходените. Също така чрез спорта успяваме да премахнем токсини от тялото (чрез потенето) и да засилим отделянето на хормони на щастието. Така че, това е една от първите стъпки към това да сме здрави и най=вече да се чувстваме добре. Небалансираната диета може да ни докара както състояния като гореспоменатите, така и депресия, тревожност и други. Не съм специалист, просто това съм го разбрала от личен опит.
Абсолютно, така е! Спортът е чудесен инструмент .. разбира се, ако и той не се превръща в крайност и обсебване. Определено небалансираното хранене води до доста проблеми