Флоренция

Флоренция. Дори не знам как вятърът ме довя тук, но пък е поредното приключение, което започвам. За последните 4 години това е четвъртият град, в който ще живея и третата държава. Пристигам във Флоренция леко уплашена, до някаква степен развълнувана и готова за 4 дни пълен туризъм преди да започна университета.

Пристигам в сряда. Пътят, разбира се, е дълъг. Защо винаги съм се заблуждавала, че има как да пътувам бързо? Пътуваме Варна – София – Рим със самолет и след това хващаме Леонардо Експрес и отиваме от летището на гара Термини, където се качваме в поредния влак, който обаче се оказва, че се движи със 250км в час и за час и половина пристигаме във Флоренция.

Ще опиша някои от основните забележителности, а след това и заведенията, които препоръчвам.

• Santa Maria Novella – базиликата беше интересна, дадоха ми и наметало, за да покрия голите си крака. Комплексът се заплаща, но освен църквата може да видите и манастир с градина – изобщо има доста неща и определено е впечатляващо. Това е една от трите големи църкви в града с такъв тип изрисувана фасада. Намира се точно зад гарата и там започва историческият център.
• Duomo (Катедралата!) – Santa Maria del Fiore  – бях безкрайно впечатлена, когато просто излязохме на площада на катедралата – огромна е! Много интересен, зелено – мраморен цвят, изобщо много красива сграда. Входът в самата катедрала е безплатен, но за да видите и останалите части от Duomo комплекса трябва да си купите билет. Най-добре е да е предварително онлайн – 18€. Комплексът включва катедралата (безплатна), купола (Dome), Баптисерия (Baptistry), Часовникова кула (Bell Tower), крипта (Crypt) и музей. Може да използвате билета 72 часа след първото влизане – тоест три дни да ходите колкото пъти искате. Най-известното нещо е куполът, до който може да изкачите по 463 стълби. За това обаче трябва да се запази предварителен час, когато си купувате билета. По-късно разбрахме, че часовниковата кула също може да се изкачи и там стълбите са 414, тоест кулата е съвсем малко по-ниска, а гледката е същата (че дори виждате и купола). В крайна сметка се качихме там, защото нямаше свободни места за другото. Беше си леко изморително и то защото слизането и изкачването е по същата стълба и в един момент става навалица, която е напрягаща. Гледката беше страхотна 🙂
• Когато ние чакахме, за да влезем в катедралата (август), опашката беше мноого дълга, чакахме почти час, а самата катедрала отвътре не беше чак толкова впчатляваща. Оказа се, че са преместили повечето склуптори и неща от нея в музея, което беше странно. Баптисерията е много красива със страхотен купол. Комплексът и нещата, които могат да се видят са доста, така че определено си струва да се разгледат. Там отново не пускат с голи крака и се наложи да прибегна до това да си направя пола от дъждобрана. Това е третата най-голяма катедрала в света. Вътре може да видите и часовник, който се върти наобратно.
• Santa Croce (Санта Кроче – Светия кръст). В базиликата са погребани Микеланджело, Данте, Галилео Галилей, Николо Макиавели и много други. Отидохме там с доста голям ентусиазъм. Отпред има паметник на Данте, а базиликата е много интересна отвътре, с много различни стилове, построена за ордена на францисканците. Определено едно от местата, които много ме впечатли. Има двор и музей, където може да видите Тайната Вечеря на Вазари.
• Галерия Академия (Accademia Gallery) – първата галерия, която посетихме във Флоренция и разбира се, видяхме най-известната склуптора там – Давид на Микеланджело. Склуптората е мраморна, висока 5,7 метра и пресъздава Давид, който обаче се различава от другите фигури по това, че не държи главата на Голиат, а е изобразен преди битката. Статуята първоначално се е намирала на площад Синьорина, а по-късно е преместена в галерията. На самия площад (пред галерия Uffizzi) в момента може да видите копие.

• Капела Medici – наистина впечатляващо и внушително място с многоцветен мрамор. Много интересни са и саркофазите, отново дело на Микеланджело.
• Ponte Vecchio – най-старият мост във Флоренция, който първоначално е бил рибен пазар, но в последствие се превръща в място, където се продават скъпи бижута – главно злато и сребро и е едно от най-туристическите места в града. Козимо I Медичи решили, че рибата им мирише твърде силно и превърнали моста в различен тип пазар. В последствие Медичите решили да направят и покрит преход до другия им дворец Palazzo Pitti – именно това представлява коридорът “Васари” над моста, където може да видите прозорци. Той минава през доста къщи и сгради и свързва двата двореца (Palazzo Vecchio и Palazzo Pitti) от двете страни на река Арно.

• Пиацале Микеланджело – кръстено на Микеланджело след неговото изказване, че е наблюдавал най-красивия залез от там. И тук също има статуя на Давид. Мястото се намира на върха на хълма от другата страна на реката и изкачването определено не беше лесно за нашите вече болящи ни кръстове. Гледката наистина е неповторима – целия град от високо. Не останахме дълго, защото отново заваля, но това е от местата, които си струва да видиш във Флоренция.

• Последният ни ден се оказа щастливият ни ден – първата неделя на месеца! Което означава, че голяма част от музеите са безплатни. Станахме в 6:30 и към 8:20 бяхме пред Галерия Ufizzi. Опашка вече имаше. Чакахме час и нещо, за да влезем. По-късно разбрахме, че е много по-добре да отидете следобяд, защото тогава почти няма опашка, така че имайте го предвид, ако уцелите първата неделя на месеца. Самата галерия беше интересна, но и леко странна – има огромен коридор със склуптори и картини, закачени високо над тях, които трудно се виждаха. Този музей е може би един от най-известните в Италия. Прекарахме целия предиобед там.
• Денят ни продължи с посещение на двореца Pitti, което е едно от другите места, които ме впечатлиха много. „Дворецът Пити е най-големият флорентински дворец. Построен е в края на 15 век от банкера Лука Пити, но малко след това е закупен от семейство Медичи и превърнат в тяхна главна резиденция. Лука Пити искал да построи дворец, който да съперничи на дворците на управляващата фамилия Медичи.“ И тук беше безплатно (неделя!) и колкото и да бяхме изморени, искахме да го видим. Залите са впечатляващи – отново супер пищни, с изрисувани тавани и страшно красиви. Могат да се видят много неща като галерия, кралски апартаменти, имаше дори временна изложба на мода и дизайн. Градините Боболи, които са зад двореца са също много красиви. Интересно за тях е, че се изкачват нагоре – тоест градините са най-високата точка, а не самият дворец. Отново валеше лек дъжд и ние бяхме доста бързи в обиколката си, но с удоволствие бих отишла пак, за да ги разгледам по-подробно.