Крем Брюле е класическа френска рецепта и буквално означава „горен крем“. Сходен е на крем карамел, но при Брюле карамелизираната захар е отгоре и самият десерт се прави само с жълтъци и сметана за разлика от крем карамел, който е от цели яйца и мляко.
Моето предложение е с кокосова сметана или мляко от кен, което добавя плътност, без да използваме сладкарска сметана + много приятен аромат, който обаче никак не е много кокосов.
Всъщност Франция, Англия и Испания „спорят“ чия е оригиналната рецепта. Първата публикувана рецепта според французите е от 1691г в Le Cuisinier Royal et Bourgeois от Francois Massialot, готвач във Версай. Англичаните твърдят, че десертът се нарича „burnt cream“ и че е от 1630г. А, според испанците това е крем Каталана. Историята, разбира се, е объркана, но е ясно едно: десертът е много вкусен, независимо кой го е измислил.
За перфекционизма…
Днес, започвайте последните 6 дни от предизвикателството с темата „класика“ искам да си говорим и малко за храната и по-скоро желанието ни да е „перфектна“. Въпреки че вече не изпитвам тази постоянна нужда всичко да е перфектно – храната, мястото, вида й, ресторанта, обстановката, как стоя, какво съм си пуснала да гледам, сравнително скоро ми се случи нещо, което ме накара да се замисля още повече над това.
Два месеца назад …
Връщам се няколко месеца назад и екскурзията ни до Бали. Един от дните там беше рожденият ми ден. Станах на 25. На 25 в Бали. Колко перфектно, нали? И аз така си го представях. И въпреки че беше невероятен ден, той също започна с малко „драма“. Бях абсолютно решена, че искам да ям веган здравословни палачинки в едно заведение. Понякога все още имам „нуждата“ да планирам тези неща, които са излизане от рутината по някакъв начин и сякаш да съм подготвена предварително психически. Да, аз също имам такива моменти и мисли и напълно отворено ги споделям, защото споделянето помага – и на мен, и на вас, надявам се. Та така. Бях го планирала – много обичам да планирам. Предният ден обаче беше голям празник, нищо не работеше … и се оказа, че на този ден кафето отваря чак по обяд… това означава пълна промяна в плана, забавяне .. просто нямаше как да стане. Съответно палачинки нямаше. Имаше обаче няколко проронени сълзи. Нищо. Научаваш се, че не всичко трябва да е перфектно или по-скоро „фантазираното“ перфектно. Нещата стават както трябва да станат.
Няколко дни след това…
… най-накрая съм яла палачинките. Щастлива съм. После обаче решавам, че има още едно мега-яко-healthy-vegan-home-made заведение и че искам следобяд да пия кафе там, да опитам кокосовия сладолед иии ако си харесам нещо сладко. Отиваме. Харесвам си малка тортичка, с еко-био-захар, бадемово брашно и не знам си какво още. Поръчвам си и сладоледа. Поръчвам си и комбуча. Толкова се вълнувам. Направо съм all-in – сега или никога – трябва да опитам всичко. Снимам интериора, чета историята им в менюто, прехласвам се по всяка дума и колко „мой стил заведение е“. Тортичката идва … и.е.супер.гадна. Да, никак не ми хареса. Изядох 2 хапки. Сладоледът също не беше уау .. бях вътрешно разочарована. Та аз планирах да ям тортичка! И сладолед! И да е перфектно. Сякаш си го бях „позволила“ предварително.
Минута напрежение.
Минута разочарование … и минута на осъзнаване. Осъзнаване, че съм на най-якото място на света. Че нямам нужда от перфектната торта, за да съм щастлива. И няма нужда това да е последният ми шанс или път, в който да ям торта. Минута на себеубеждаване. И минута на просветление. Нямам нужда от тези мисли. Просто нямам.
И така. Разликата от преди, защото имам и история от преди 2 години. Пак с пица. Нали помните, че ви говорих доста за пицата скоро и беше спасение и т.н. Е, преди няколко години, бях на рождения си ден в Рим. И тъкмо тогава бях започнала да ям повече и си бях „позволила пица“. Бях се убеждавала седмици преди това, че на този ден ще ям пица, че всичко ще е наред, че няколкото дни много храна в Италия ще са наред и т.н. и т.н. И после дойде пицата на рождения ми ден. И беше просто потресаваща. Изобщо цялата вечеря беше някак провалена от супер посредствения ресторант (ако сте ходили в Рим, знаете, че е пълно с мега туристически места, които за нищо не стават по вкус) .. та тогава плаках над 2 часа и смятах, че всичко е провалено. Буквално съсипано. Бях толкова разтроена.
Именно това е разликата между тогава и сега. Че сега спирам мислите. Разпознавам ги. Не им позволявам да ме контролират. Да, появяват се от време на време. Съзнанието помни. Много е трудно да го „пренапишеш“ и да го научиш отново. Защото след годините ограничения, съзнанието помни, тялото също. Изисква се усилие да го промениш. Съзнателна работа с мислите.
Но става. Получава се. Наистина. Просто обърнете повече внимание на мислите си. Не ги оставяйте да ви контролират. Вие сте контролиращият. Мислите са нещо, което може да насочим в различна посока. Опитайте следващия път. Вместо да тръгвате към негативното и саботирането и омразата, тръгнете обратно. Ей така, за разнообразие.
Може пък да се получи по-добре 😉
-
Бамбукова четка за зъбиПродукт с намалениелв.4.00лв.3.00 -
Стъклени сламкилв.5.00 -
Пътеводител в здравословното пазаруванелв.0.00
– 26 – 31 МАЙ | КЛАСИКИ –
