Във видеото в YouTube разказвам подробно как премина операцията, което беше във Варна, в Св. Марина и се извърши от професор Ненков в края на месец януари 2021. Операцията продължи 1 час и 30 минути, а престоят ми в болницата 5 дни:
Никога не съм знаела, че съм толкова силна психически – напротив, все съм си мислела, че не съм. Едно такова преживяване толкова те изкарва от зоната на комфорт, че се запознаваш със себе си .. отново и отново.
Не ме е срам да нарека себе си „герой“. Отдавна мина времето, когато се обезличавах като личност, като постижения и като мнение. Защото такова време имаше, повярвайте ми.
ВСЕКИ води битка, за която другите не знаят. Всеки е „герой“ в собствената си история. Всеки заслужава да сподели историята си. И да бъде чут.
Ако трябва да кажа едно нещо, което научих до този момент от това преживяване… а то тепърва започва, е че никога повече няма да бъда груба с тялото си. Никога.
А най-ценният урок е, че спокойствието е единственото спасение.
Дали ще наречем спокойствието вяра.
Дали ще бъде надежда.
Дали ще бъде любов.
От другите.
И към себе си.
Се нуждаем от него безкрайно много.
Не съм безстрашна. Не съм по-различна от всеки друг. Не съм супер човек, а съм просто човек.
Някой, който намира сила в себе си.
Вървейки към операционната зала, чувствах спокойствие. Знаех дълбоко в себе си, че страхът е най-големият ми врат. Той те кара да трепериш. Да плачеш. Да не можеш да мислиш.
Какво се случи?
Операцията продължи час и половина.
Престоят ми в болницата 5 дни.
Мисля, че мога да се нарека късметлийка и щастливка, че бях добре.
Не ми беше лошо след упойката. Най-голямото ми неудобство беше болката в гърлото, заради интубиращата тръба. Вторият ми дискомфорт беше болката във врата.
Щастливка, защото не се наложи да повръщам.
Щастливка, защото не се наложиха антибиотици и се разминах с лека температура и 1 болкоуспокояващо.
Дали ми помогна това, че съм на 25?
Че се грижа за себе си?
Че се храня с истинска храна?
Че се движа и си почивам?
Дали ми помогна спокойствието?
Дали ми помогна някой, някъде, над мен …
А дали дотук ме докара изтезаването, което причиних на тялото си преди години? Кой знае …
Но знам едно: никога повече няма да съм груба с тялото си. Недейте и вие.
Диагнозата е: папиларен карцином
Дотук добре.
Пътят няма да е кратък.
Но е мой.
И ви вземам със себе си.
🦋
