Всичко е свързано. Когато страда тялото, страда и душата. И дори тялото да започне да се лекува, душата го връща в изходната позиция. И обратното – когато те боли душата, тялото го проявява. Понякога физическата болка минава бързо, но никой не знае за вътрешната битка. Тази с психиката. Там си сам. Сам със себе си.
Не мога да опиша с думи колко помагат разговорите със специалист, но в крайна сметка те са 1 час, а останалите 23 часа от денонощието си сам със себе си. Затова е важно да говорим. Да споделяме. Да казваме какво ни мъчи. Дори да си го записваме в тетрадка – да го вадим от себе си. Защото сме си вкъщи. Тялото ни е дом. Единственият и постоянен дом е точно тялото ни. И това, което сами му причиняваме с лоши мисли, лоша храна, лоши емоции…сами на себе си го правим.
Днес ви напомням да сте по-мили със себе си, да си обръщате внимание, да направите нещо за себе си, да си отделите 5 минути пред огледалото и да си кажете какво харесвате в себе си. Ей така, за разнообразие просто. Може пък да ви накара да се почувствате по-добре.
После може да отделите и 20 минути, за да приготвите тези бисквитки. Те са ей така, за душата :)) Изключително вкусни и с карамелов пълнеж + са веган и без глутен 😉 И са тунквани, което означава, че са потопени в шоколад. Думата е немска и на мен лично ми напомня за детството и така наречените тунквани бисквити.
Много момичета ограничават храната, чудят се какво още да изключат. Тестват различни диети, броят грамажи, калории … казват си, че от утре ще са по-добри. Изпитват невероятно удовлетворение, когато няколко дни са били „изрядни“. После идват събота и неделя и започва едно преяждане. Някак си сме научили мозъка си и връзките в него, че тогава е време за чийт дни. После се обвиняваме, че нямаме воля, че за нищо не ставаме и от следващия понеделник сме още по-стриктни. Напълно обсебени от кога, какво и как ще ядем. Напълно обсебени, че трябва да тренираме, да изгорим калориите и да има някаква си перфектка фигура. Живеем в заблуда, че постигайки определена фигура, килограми или бидейки стриктни и контролиращи, нещо в живота ни ще се промени. Имаме план какво ще закусваме, обядваме и вечеряме утре, знаем, че не трябва да е мазно и изпадаме в ужас, ако някой друг е готвил и не знаем точните съставки.
Казвам ви от личен опит обаче – колкото повече сваляш, толкова повече целта се променя, а ти не ставаш по-щастлива. Когато спреш да ядеш различи групи храни (без да има медицинска причина за това), дори една хапка от тях става причина да изядеш цяла чиния. Не е ли много по-добър обратният начин на мислене? Че винаги можеш да си вземеш и хапнеш каквото обичаш? Че не е нужно да не ядеш ядки, защото знаеш, че ако изядеш 2-3, ще изядеш цял пакет. И аз бях така – с месеци избягвах да купувам ядки и тахани, защото не можех да спра да мисля за тях и че са в шкафа. После ги изхвърлях, защото просто не можех. Добър ли е този начин на мислене обаче? Пробемът никога не е бил във волята или упоритостта ми, проблемът беше, че тялото ми беше лишено – от енергия, от достатъчно храна и калории, от макронутриенти и различни групи храни.
Сега ви питам – такъв животът ли искате да живеете? Задайте си този въпрос в дългосрочен план? Нима искате винаги да сте толкова обсебени от храна, от броене, страх от всичко, вина от всичко, компенсация на всичко? Нима не искаме да сме като „нормалните“ хора и да ядем какво ни се иска, когато почувстваме глад? Оставам този въпрос отворен и ще се радвам да чуя и вашето мнение.
