Нещо много италианско, мнооого вкусно, а всъщност доста лесно за приготвяне. Това е пастата! Показвам ви как да си направите тесто за паста, което може да се превърне в тортелини, в спагети и в каквото се сетите. И то не какви да е тортелини, а домашни лимецови.
Ако ме следите от повече време, може би знаете, че живях в Италия 10 месеца. Това започна точно в период, когато имах най-лоша връзка с храната. Страх. Ограничение. Отрицание. Самонаказание. Бягство. От самия себе си.
Все още твърдя, че Италия ме спаси по някакъв начин. Точно с гостоприемството си. С топлината си. С хората си. С храната си. С усещането. В момент, когато искаш да изчезна, когато животът не беше вече цветен, Италия ме направи борец, приключенец, вярващ. Вярващ, че има цветове.
Този пост започва мелодраматично и е нещо, за което обичам да говоря. Иначе ще ви показвам паста и тортелини, но няма как да не ви разкажа за Италия, за „връзката“ ни и да споделя част от мислите си, точно покрай тази паста.
Връщам се малко назад … към италианската храна, към тестяната храна … към пицата. Пицата и аз … имаме сложна връзка. Когато бях малка, тя не означаваше нищо – понякога беше просто храна, понякога удоволствие. С времето, се превърна в нещо повече. Стана сложно.
Пицата беше нещо нормално, после се превърна в нещо страшно, а някак накрая стана спасение. Стана символ на това да избирам свободата. Не само свободата в храненето, но и нещо повече – свободата над предрасъдъците, нормите в обществото .. и най-вече свобода от собствените си ограничения.
В определен период от живота ми, пицата беше страшна и забранена. Точно, когато се чудех какво още да спра да ям, как да тежа с още 100 грама по-малко, когато нямаше друга мисъл в деня ми, освен планове за храна или саморазрушение. Сега пицата е мимолетен поглед към това, в което искам да превърна съществуването си. Място, свободно от „може“ и „не може“, от контрол, от преследване на перфекционизма, от културата на диетите, от премислянето, от страха от изразяване, от бягането от себе си. Просто място, където се срещам със себе си.
Всяка хапка пица бях аз, бореща се да върна себе си обратно. Дълго мислех, че битката беше между мен и света, а всъщност беше между мен и мен. „Всичко започва в ума ти“, нали знаеш?
С времето започнах да оценявам храната и вкуса. Започнах да оценявам качествените и пресни съставки, професионалното приготвянето и станах придирчива към храната си. Но не поради същите причини като преди. В Италия открих нов кулинарен свят. Нищо не е по-добро от италианската пица. Точка. И нищо не може да бие пицата с квас и древни култури.
Връщам се малко назад, за да обобщя историята си с пицата и защо говоря толкова разпалено за нея. След всички диети и ограничения, дойдоха хранителните разтройства. Тогава пицата беше немислима…просто нямаше начин. След това дойде осъзнаването и уж опита за възстановяване, тогава някак се престраших и опитах пица. Вярвах си. В месеците обаче отново се връщах към старите навици, към ограничението и страха. Но някак през няколко седмици ми се „полагаше“ пица…. стигнах най-ниските си килограми, но от време на време „можеше“ да ям пица. После заминах за Италия. И вече исках да се оправя. И там си поставих за цел да си поръчвам пица всяка седмица – уау, не само пица, но и да я ям сама?! Няма кой да затвърди и забележи това усилие, това са само разходи, това са само калории…
Първите седмици махах моцарелата. Първите седмици вървях по 10 километра, за да компенсирам. Първите седмици обядвах със зеленчуци, за да мога да вечерям в ПЕТ часа с пица … първите седмици бяха трудни. С времето обаче ставаше все по-лесно. Все по-осъзнато и все повече не обръщах толкова внимание. Хрането през деня вече не беше толкова важно. Моцарелата можеше да остане. Дори си позволявах да опитвам други вкусове, а не само Маргарита. Уау! … и така. Горните ми думи бяха предизвикани точно от тези ми отношения с пицата.
И вярвам, че пицата не е „вредна“. И в Италия, и в България, консумирам пица с квас. И знам, че в него няма нищо лошо. Пицата е нещото, което ме държи заземена. И което ме връща назад. Напомня ми, къде не искам да съм пак. И така …
Точно тази пица, ме подтикна към италианските изкушения. След цяла година във Флоренция, нямаше как да не попия от културата им. И избрах като за финал на „DIY“ дните в предизвикателството, да говоря точно за Италия.
Днес ви показвам ТОРТЕЛИНИ! Приготвят се суууупер лесно. Кой да знае, че пастата не е толкова трудно. Тестото се прави с 2 съставки. Замесва се, разточва се … и в случая се изрязва в кръгла форма, добавя се пълнеж по избор и се вари за няколко минути.
Моята версия е с гъби и лук, но изброявам някои предложения:
- класически пълнеж: рикота, пармезан, жълтък и индийско орехче
- рикота със спанак
- прошуто
- месо на кайма
- сьомга
- тиква
- и т.н
Бъдете креативни :))
– 11 – 15 МАЙ | DIY –
